Със създаването на българската държава се поставя началото на сливането на кухните на траки, славяни и прабългари и изграждането на националната кухня. Всяка етническа група се включва със свои кулинарни-традиции. Хранителните традиции са се формирали под действието на следните фактори: географско положение, обществено-икономическо развитие, религия, селско стопанство, сезонност, съоръжения и др. Траки, гърци, римляни, прабългари, славяни, както и много други племена и народи, заселвани по територията на днешна България, са дали отражение върху тази традиция още в древността. Археологическите данни сочат, че основните съставки на древната кухня в нашите земи са били традиционните за района зеленчуци — зеле, морков, цвекло, ряпа, лук, чесън; различните видове месо — овче, козе, свинско, говеждо, птиче, дивеч; зърнените храни — просо, овес, ечемик, ръж, пшеница; както и бобовите растения — бакла, леща, грах, фий. По-късно, в периода 16-17 в., в българската кухня навлизат като продукти растенията и животните, открити в Америка — появяват се неизвестни преди това храни като фасулът, пиперът, доматът, картофът, царевицата, слънчогледът пуешкото месо и т.н. От изток на свой ред се появява оризът, патладжанът специфичните подправки съставки като чер пипер, джинджифил, риган, канела и т.н. Поради близостта си до Ориента, ориенталски технологии на приготвяне на храната също пристват в България като специфични ястия са — мусака, гювеч, имамбаялдъ, кьопоолу, пилаф, баклава, кадаиф и мн. др. Най-популярната българска салата - Шопска салата. След Освобождението се намесват влияния от Европа, като много от тях са интерпретирани специфично — като съставки, технология на приготвяне, начин на поднасяне и др. След 1940 и особено след 1968 година, много от основните съставки липсват на пазара и биват заменяни с други, които и днес са част от националната кухня. Така маслото бива заменяно със свинска мас, маслините — с кисели краставички, стритите яйца — с млечна „майонеза“. Отпада хайверът, появява се „Русенско варено“. Същевременно, въпреки дефицита, по време на комунистическия режим (поради развитието на туризма и идеята за създаване на търговски марки), се появяват емблематични за днешната българска кухня наименования, като „Шопска салата“, „Кавърма по радомирски“, „Боб чорба по манастирски“, „Яйца по панагюрски“ „Чушки бюрек“ и др., всички те наложени от номенклатурата на националният туроператор - Балкантурист. Преходът налага и други нововъведения — например модификациите на „шопската салата“ (с прибавяне на различни компоненти", и днес биват наричани „овчарска салата“, „воденичарска салата“, към кавърмата се добавят яйце, чушки, кашкавал — това се прави за угода на посетителите, отдалечава се от древните традиции, но на практика обуславя бъдещото развитие на националната кухня.